Да оставим лошото да отлети в небето… като хвърчило

Да оставим лошото да отлети в небето… като хвърчило

Честита Нова лунна година! 새해 복 많이 받으십시오!

Между 4. и 6. февруари голяма част от азиатския свят посреща началото на Новата лунна година. Един от най-големите празници в календара и на Република Корея, той е отбелязван с поредица от традиции и обичаи (още за тях можете да видите в предишната статия). Тук ще стане дума за една от най-красивите и лекокрили от тях, а именно пускането на новогодишните хвърчила.

Снимка: @newsis

Майсторенето и използването на хвърчила е корейска традиция с вековни корени. От детски играчки до военни цели – те са намирали най-разнообразни приложения. Легендата гласи, че още през 7. век генерал Ким Ю-шин използва горящо хвърчило, за да повдигне духа на армията си. В навечерието на важна битка войската му вижда падаща звезда и считайки я за лошо предзнаменование, отказва да излезе на бойното поле. Тогава генералът решава да пусне горящо хвърчило, с което да убеди воините, че звездата се е възнесла обратно в небесата, и така успява да ги склони да се изправят срещу врага.

В истински небесни дуели са влизали и обикновените хора, овладели майсторски пускането на хвърчила. Те организирали състезания най-вече през зимния сезон, около Нова година, които се радвали на изключителна популярност. Корейските хвърчила наброяват десетки видове – във формата на животни, риби, хора, птици, а най-често срещаните са правоъгълни, като всички са привличали погледа със своите многобройни цветове и шарки. Но бойните хвърчила съвсем не са имали само естетически цели. Те са се изработвали предимно от бамбукови пръчки и традиционна корейска хартия, в правоъгълни форми с кръгла дупка по средата, наподобяващи щит, и често са били подсилвани с прах от матово стъкло или порцелан. По време на състезанията участниците са използвали техните остри ръбове и при сложни маневри са се опитвали да прекъснат връвта на своите опоненти. Победител е ставал най-умелият от тях, който опазел хвърчилото си във въздуха, а повалените хвърчила падали плячка за този, който пръв успее да се добере до тях.

Но на първото новолуние от новата година (대보름/Теборъм) битката се обръщала към света на духовете. Тогава корейците използвали специални хвърчила, на които изписвали имената и датите на рождените си дни, а често добавяли и заклинателни думи, които да отблъснат злите сили и да приветстват новата година. Към тях понякога се прикрепвала монета, с която символично да се заплати за дългото пътуване на хвърчилото, а често към нея се добавяли и малък копринен пашкул или въглищна прах, увита в хартия, които се запалвали. При пускането на такова хвърчило връвта се развивала до последно, за да може то да се издигне възможно най-високо в небето, а след това се пускало на свобода, с надеждата, че ще отнесе далече на своите хартиени криле всеки лош късмет от изминалата година.

Пъстроцветни хвърчила изпълват небето над Република Корея до днес. Те остават една от  неизменните семейните игри – 연날리기/Йонналиги, съпътстваща посрещането на Новата година, в която участват както децата, така и възрастните.

(Още по темата можете да намерите в книгата „Korea’s Pastimes and Customs: A Social History“).

Вашият коментар