Май се е запътил към своя край и в Република Корея изпращат този празничен месец с още един значим повод. След като вече са отбелязани цяла върволица от тържествени дати, започваща с Деня на детето (повече за него – в предишната статия!), то официално настава и време за порастване – Денят по встъпване в зрялост. Корейците ознаменуват прехода от царството на безгрижието и игрите към света на отговорностите и правилата със специална церемония и особено внимание, което отправя поглед към бъдещето с очите на традицията. И макар че на някои, за добро или за лошо, същинското порастване не (ни) се случва нито в деня на навършване на пълнолетие, нито в деня на пенсиониране, то все пак настъпва момент, в който е време младият човек да поеме своята роля и задължения в обществото.
Преминаването в нов житейски етап е важно събитие в културите по света, ознаменувано от така наречените ритуали на преход. Те бележат промяната в социалния статут чрез поредица от церемониални действия, на чиито отгласи често се натъкваме в митовете и вълшебните приказки. В Корея прекрачването на прага на зрелостта се е отбелязвало със специална церемония, която се корени в конфуцианската традиция и поставя ударение върху необходимостта, младият човек да осъзнае своя дълг към общността. Най-ранните сведения за съществуването на този обичай водят далеч назад, към средата на 10. век, и кралският двор на династията Корьо, където на празнична церемония престолонаследникът получава тържествено нови одежди, присъщи за възрастните, и по този начин бива признат за един от тях.
Навярно аристократичните семейства бързо последвали този пример и го превърнали в значимо събитие в живота на наследниците си, разпространили го из цялата страна. Така младите мъже и жени на възраст между 15 и 20 години ставали непременно част от сложен ритуал, който ознаменувал превръщането им в пълноправни членове на общността, готови да създават свои собствени семейства. По време на церемонията те изразявали своята почит към по-възрастните, както и към предците на рода с характерния дълбок поклон, като заедно с това получавали маркерите на пълнолетие: дрехи за възрастни и правото да вдигат косите си в нови специални прически.
По време на церемонията младият мъж за първи път вдигал косата си във висок кок, наречен сангту (상투), и си слагал традиционната шапка кат (갓), изработена от конски косми и бамбукови пръчки. Младите жени, от своя страна, също за първи път получавали правото да събират косите си в традиционната прическа чок (쪽) и да ги украсяват с фибата пиньо (비녀).
Но порастването не означава само нагърбване с вечно нарастващи задължения и тежки отговорности. То идва и с напълно нов помощник в справянето с житейските трудности, а именно – алкохолът. По време на церемонията младежите получавали тържествено своята първа глътка и правото да прибягват до неговите услуги и в бъдеще.
До средата на миналия век подобни церемонии все още се организирали на различни места из Корея, но постепенно тяхното влияние отслабва. От 70-те години насетне се полагат целенасочени усилия за опазването на тази традиция. Всяка година третият понеделник от месец май е посветен на прекрачването на прага на зрелостта, като в училищата и университетите се провеждат стандартизирани церемонии. Освен това Министерството на културата, спорта и туризма ежегодно организира масово публично тържество в Сеул, в което участие взимат както корейци, навършили 19 години (а до 2013 г. – 20 години), така и гости на града от други страни.
Но истинското празненство вече се случва между приятели. На този ден е прието да се разменят подаръци, като сред най-предпочитаните измежду тях е букет от двадесет рози – толкова, на колкото години до неотдавна се е навършвало пълнолетие. Подаряват се често и парфюми със следното послание: както хубавият аромат оставя незабравима следа, така и получилият го да се превърне в човек, достоен да бъде запомнен с хубаво. А може би най-съкровеният подарък от всички е първата целувка, която щастливците традиционно получават на този ден от своите възлюбени.
