Будизмът и съвременното изкуство – среща на свещена земя

Будизмът и съвременното изкуство – среща на свещена земя

Обикновено отнасяме религията към традицията, реда и вечността, а съвременното изкуство – тъкмо обратното, към непрекъсната промяна, творческия размах и новаторството. Макар и изкуството да се е откъснало от стените на храма и тайнствата на религиозния ритуал, тези две сфери съвсем не са си чужди днес и неведнъж протягат ръка една към друга за плодотворни срещи. Пореден повод за диалог те намират в Биеналето за съвременно будистко изкуство „Хеин арт проджект“, проведено в един от трите най-големи будистки храма в Република Корея – „Хеинса“, през 2011 и 2013 година.

Снимка: официален уебсайт на "Хеинса".

Построен в началото на 9. век, „Хеинса“ се разполага в планината Кая, в южната част на Корейския полуостров, и днес служи за един от главните центрове на Чогйе ордена – водещият будистки орден в Корея, който продължава древните традиции и сон практики (корейската версия на китайския чан будизъм и японския дзен будизъм). Освен с поразяващата си красота, храмът е известен още с това, че съхранява „Трипитака Кореана“ – свод от свещени будистки текстове, записани върху над 80 000 печатни дървени блока през 11. век, представляващи една от най-древните и пълни колекции на будистки писания. При монголските нашествия през 13. век повечето от оригиналните блокове са унищожени, но още в края на века са изцяло подновени, а от 14. век до днес се съхраняват в непокътнат вид в храма „Хеинса“. „Трипитака Кореана“ е обявена за национално богатство на Република Корея, а през 1995 г. става част от Списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО.

"Трипитака Кореана" - снимка: официален уебсайт на "Хеинса".
"Трипитака Кореана" - снимка: официален уебсайт на "Хеинса".
"Трипитака Кореана" - снимка: официален уебсайт на "Хеинса".

За отбелязването на годишнината от създаването на оригиналните текстове през 2011 г. е организиран фестивал, който предлага разнообразни изложби и интерактивни работилници. Те са издържани в духа, в който са били изготвени блоковете, обединил монаси от различни фракции, които загърбват противостоящите си убеждения в името на общата цел. Като част от фестивала е организирана и изложбата на съвременно визуално изкуство, на която автори от цял свят са поканени да представят своето творчество, вдъхновено от древната мъдрост на будизма.

Откриване на изложбата. Снимка: официалният профил на "Хеин арт проджект" във Фейсбук.

Редица творци от световната сцена взимат участие в изложбата от 2011 г. и последвалото я второ издание от 2013 г., представяйки своя модерен прочит и лично преживяване на философското учение и духовните послания на будизма, използвайки най-разнообразни техники и материали, поначало нетипични за религиозната традиция.

Ата Ким - "Буда от лед". Снимка - Haein Art Project.
Ата Ким - "Монолози на леда", Музей на изкуството "Рубин", Ню Йорк. Снимка: Atta Kim Studio.
Ата Ким - "Монолози на леда", Музей на изкуството "Рубин", Ню Йорк. Снимка: Atta Kim Studio.

Корейският фотограф и визуален артист Ата Ким, например, представя своята творба „Буда от лед“ (Ice Buddha) – статуя, изпълнена в напълно класическия будистки канон. Единственото нетипично решение, което е и същевременно в основата на целия замисъл на концептуалната творба, е използването на лед за изграждането ѝ. Статуята е изложена в Учебната зала на храма, непосредствено пред древните статуи на Буда, а в хода на изложбата неминуемо се разтапя пред погледа на зрителите. Чрез този процес на разпад Ата Ким повдига водещата будистка тема за вечния кръговрат на съществуването. За да бъде завършен кръгът напълно, посетителите са насърчени да вземат част от стеклата се вода в стъклен съд и да я отнесат със себе си, за да полеят растение и така да я върнат обратно в природата. Творбата е част от по-големия проект на автора „Монолози на леда“, който включва последователно ледени скулптури на Мао Дзедун, Мерлин Монро, Партенона, египетските пирамиди и Теракотената армия на династията Цин, като всеки път произведението бива оставено да се разтопи от само себе си по време на изложбения период. По този начин Ата Ким поставя проблема за вечността и изначалната нищожност пред лицето на времето, както и за преходността и онова, което остава въпреки нея.

Лионг Мипинг - "Запомни бъдещето 2013". Снимка: Haein Art Project.

Базираната в Хонгконг артистка Лионг Мипинг също прибягва до изненадващи материали и подходи.  В своята инсталация „Запомни бъдещето 2013“ (Memorize the Future 2013) тя използва коса на монаси, събрана от различните хонконгски манастири, за да изплете серия от бебешки обувки. В будизма влизането в манастир е съпътствано от ритуално избръсване на главите, което бележи откъсването от светския живот и началото на духовния път. Всъщност артистката работи над този проект от 1998 г. до 2006 г., като към момента на изложбата обувките от коса наброяват над 10 000. Оксиморонът в заглавието се дължи на идеята за спомените, които се съхраняват в косата на човека или могат да бъдат символизирани от нея, от една страна, и превъплъщаването им в обувки, предназначени за деца – универсалния символ на бъдещето.

Подобни съчетавания на несъчетаемото и противопоставяне на всякаква логика, като заглавието на творбата, са всъщност типични за този клон на будизма, известен с кратките си диалози между монаси и учители, които изправят човешкия разсъдък пред бездната на абсурдността по пътя му на медитация.

Сю Бинг, "Серии копринени ларви - Хеинса". Снимка - Haein Art Project.

Не по-малко изненадващ е и изборът на материали на китайският визуален артист Сю Бинг в инсталацията му „Серии копринени ларви – Хеинса“ (Silkworm series – Haeinsa), в който авторът използва истински живи ларви на копринени пеперуди, снесени по страниците на разтворени книги. Сю Бинг внася в изложбеното пространство лаврите на етап от еволюцията им, в който до няколко дни им предстои да се преобразят в следващия си стадий – червеи. Самите яйца подрежда по страниците на книгите като отпечатан текст на непознат и тайнствен език, а след излюпването им този „текст“ се трансформира в подвижни завъртулки, плъзващи по листовете и излизащи отвъд тях, преди „думите“ да се превърнат в пеперуди и да отлетят. През целия си творчески път Сю Бинг е воден от интереса си към писменото слово и тайнствената природа на писмеността. Тази негова творба би могла да се обвърже едновременно както с текста на „Трипирака Кореана“ и идеята за силата на писаното слово, така и с будистката идея за илюзорността и преходността на видимия свят, както и непрекъснатия цикъл превъплъщения в природата.

Тези три примера са само малка част от богатата програма на двете изложби, които отправят покана към зрителя, да открие следите на будизма в съвременното изкуство и съвременното изкуство в будизма. Редом с разнообразни средства, като изписване на послания върху зрънца ориз, използване на речни камъни за отброяване на дървените блокове с текста на „Трипитака Кореана“, но и измерване на личната болка, както и дори формата на манхуа, популярния корейски жанр комикси, тези примери демонстрират забележителния потенциал на обвързването на хилядолетната мъдрост с нови режими на осмисляне и свеж поглед към на света.

Вашият коментар