Сред корейските народни поверия има едно, което гласи, че най-благотворното място на земята се нарича 배산임수 – название, което буквално означава „зад мен – планина, пред мен – вода“. Препращайки към древното източно учение фън шуй и идеята за правилното разположение на предметите в пространството, то олицетворява постигането на хармония и уравновесяване на енергиите. С такава ориентация най-често се строяли традиционните корейски къщи ханок. Такова било и най-предпочитано място за последния, вечен дом. И наистина, провинциалните пейзажи на Корея оставят своя отпечатък в съзнанието именно с грижливо подредените си оризови полета, отрупаните с розови цветчета индийски люляци и неочаквано изникващите между тях малки могили, накацали по склоновете на някой хълм, с взор, отправен към морето.
Тъкмо на подобно магнетично място, в един от най-живописните заливи на остров Чиндо, се издига и Националният център за традиционна корейска музика. Той е построен през 2004 г. като клон на централния институт в Сеул. Основната му цел е опазването и проучването на богатото наследство от традиционна корейска музика и танци, сред които попадат високите дворцови жанрове на лиричните песни, под съпровод на нежния дванадесетструнен инструмент каягъм, или запленяващите танци с ветрила, изобразяващи полета на птици, пеперуди и цветя. Но също така Центърът проследява следите на многообразните народни песни и танци, като епическите песни пансори, самулнори – квартет от ударни инструменти, както и древните музикални ритуали, водещи началото си от шаманизма. А остров Чиндо несъмнено е извор на дълбоки традиции в изкуствата, обогатяващи съкровищницата на Корея (повече за острова – тук).
Центърът предлага разнообразни образователни и туристически програми както за жителите на страната, така и за ентусиасти от цял свят. Присъствието му оживява мястото и допринася значително за културния живот на острова. Всяка петък вечер голямата зала на Центъра призовава на сцената иначе невидимия свят на музиката, омагьосващ с разнообразието си от цветове и образи. Нейната богата програма едновременно обхваща традиционните жанрове, разкриващи дълбоката душевност и светоглед на местните, и насърчава експериментални творчески търсения, простиращи се отвъд границите на познатото, в които традиционните инструменти заговарят в тон с модерните или се сливат с гласа на неподозирани такива, като купа с ориз и чаши с вода.
В центъра се стичат групи от цял свят, за да се включат в тренировъчните програми и да усъвършенстват музикалните си умения. През втората половина на август, това лято, островът бе домакин на два ансамбъла от Узбекистан и „Самулнори Со Йънг“ от София. Деветнадесет участници и петима преподаватели от България се включиха в двуседмична интензивна програма по самулнори, включваща ежедневни осемчасови репетиции, два екскурзионни дена, посветени на забележителностите на Чиндо, посещения на културните събития, организирани от Центъра, и участие в заключителния концерт.
По време на престоя си на това 배산임수 място, всички участници се убедихме, че то е изцяло във владение на музиката. Там всичко сякаш диша и живее в ритъм, а мелодиите изпълват непрестанно залива – от ранни зори високоговорителите, разпръснати по територията на центъра, огласяват пространството с народна музика, докато нощем цикадите застъпват своята смяна с неуморните си изпълнения. След осемчасовите репетиции ни се струваше, че дори те вече са научили нашите песни. Но колкото и натоварващи да бяха тренировките, само един поглед към неотразимия залив, примамващ непрекъснато вниманието, бе достатъчен да изпари всяка умора.
Ансамбъл „Самулнори Со Йънг“ се завърна от Корея с обогатена програма и зареден с ентусиазъм и ново вдъхновение. Убедете се сами на следващото му участие – на 01.12.2019 г. в „Интер Експо Център“, част от програмата на ежегодния благотворителен базар на Международния женски клуб!
