Макар и да отнема време на корейската вълна да залее българските брегове, нейното присъствие у нас днес е неоспоримо – от танцуващите групи край НДК и Сердика до официалните събития, състезания и концерти, к-попът намира все по-солидна почва в България. Но на 14. юни 2021 г. имахме рядката възможност да проникнем в дълбочина, отвъд популярната култура, в света на класическата музика на Корея.
Концертът „Полет над корейската нощ“ представи за първи път пред българска публика пет произведения на съвременни корейски композитори. Част от Петдесет и втория международен фестивал „Софийски музикални седмици“, той поставя във фокус корейската композиторска школа чрез изпълненията на Негина Стоянова – цигулка, Кристиян Калоянов – кларинет, Теодора Атанасова – виолончело, Маргарита Илиева и Александър Лиалиос – пиано. Събитието е реализирано от музикалния продуцент Суми Ким, със съдействието на Посолството на Република Корея в България и Асоциацията на корейските композитори.
Макар и „полетът“ да отправя слушателите на далечно пътуване над корейската нощ, на небосклона на Далечния Изток изгряват добре познати звезди от световната култура, като Кандински и Сент-Екзюпери. Разположена в най-отдалечената точка на традиционния Изток, Корея се отваря за западния свят относително късно – едва в края на 19. век, но успява с впечатляваща скорост да се приобщи към най-високите културни постижения, без при това да спира да търси своя уникален културен облик, който да я направи равностоен партньор в диалога за развитието им. Всяко разтваряне на глобалното в локален контекст неминуемо го видоизменя и обогатява, а под корейския небосвод Изтокът и Западът си подават ръка.
Казват, че в западната класическа музика тонът наподобява линия на молив, докато в източната традиционна музика той е по-скоро следа от калиграфска четка. Докато на Запад тонът трябва да се свърже с други тонове хоризонтално и вертикално в дадена форма и повтарящ се мотив, за да изгради една композиция, то на Изток един тон оживява сам за себе си, разгръщайки се с множество орнаментации и украшения, като преминаващ над тревата бриз, докато не заглъхне, за да отстъпи място на следващия. Някои авангардни композитори посвещават творчеството си на съчетаването на тези изначално различни подходи към музиката, като един от пионерите в това поле – Исанг Юн, кара западните инструменти да зазвучат като далечните си корейски родственици.
В случая обаче местното, корейското, е предадено на познатия език на класическата западна композиция, вплетено фино и деликатно в нея. В първото произведение, „Вариации на песента за засаждане на ориз в Сангджу“ за пиано соло, авторът Гонйонг И поставя традиционна корейска трудова песен в основата на произведение в типичния класически жанр на вариацията, а във второто произведение – „Фантазия Дорази“ от Сонгуон Бак за пиано и кларинет, диалогът между двата инструмента разцъфва върху широко разпространена фолклорна песен за цветята кампанула. Композицията за цигулка и пиано от Суджонг И „Бяла сянка“, от своя страна, черпи вдъхновение от едноименното стихотворение на големия национален поет Донгджу Юн, възпяващо копнежа по онези бели сенки, които тъмнината на здрача неизменно поглъща.
Произведенията на Джонгянг Бак и Хьокджин Шин се обръщат към общовалидните въпроси пред човека и твореца, които присъстват с неотменима сила, независимо от географските ширини. В „Точки, линии и равнини“ за клавирно трио Джонгянг Бак превежда идеите на бащата на абстрактното изкуство, Кандински, на най-абстрактния възможен език – този на музиката. А „Нощен полет“ за цигулка, кларинет, виолончело и пиано на Хьокджин Шин се позовава на едноименния роман на Сент-Екзюпери, поставящ на везните живота на отделния индивид и неизмеримо надхвърлящата го по-голяма цел.
Концертът несъмнено прокарва нов и отдавна чакан път за по-дълбоко опознаване на съвременната корейска култура, който би било чудесно да извървим чрез още множество подобни събития.
