„Малката горичка“: най-трудното изпитание

„Малката горичка“: най-трудното изпитание

Оригинален постер

Година: 2018

Режисьор: Им Сун-не

Участват: Ким Те-ри, Рю Джун-йол

Жанр: драма

Кога: 06.11.2019 г. – 19 часа, Дом на киното, София

или 09.11.2018 г. – 17 часа, Lucky Дом на киното, Пловдив

Какво прави човек, когато се озове в бетонната прегръдка на големия град, която изкарва дъха, но не носи утеха? Когато погледите на обществото са приковани в него, и то застива в готовност да размаха изобличаващ пръст, но не и да протегне ръка за помощ? Когато животът е сведен до оцеляване в жестока конкуренция, за единствен кормчия са останали амбицията и страхът от провал, а спасителният план за успех се е разбил на парчета? В подобна ситуация най-често последният изход за човек е да хване гората.

Изображение: стопкадър.

Именно до това решение прибягва и Хе-уон, напускайки многомилионния Сеул, който не е ѝ поднесъл нищо друго освен заплашителни купища стрес, разочарование и еднообразни порции безвкусна готова храна, за да се намери в своята малка горичка отвъд студения анонимен свят на града. В нея растат сочни червени домати, шкафовете са пълни с дъхави билки и подправки, снегът се трупа кротко на двора, докато четири лапи го изпълват със стъпки. Но гората винаги е била гранично пространство, в което се спотайват кошмарни създания и опасни капани. И на Хе-уон ще ѝ се наложи да се изправи пред големите си страхове, поемайки по пътя на най-трудното си изпитание – това за търсенето на смисъла, личен и вселенски.

Изображение: стопкадър.

„Малката горичка“ съвсем не е филм на класическия куест. В него липсват сблъсъци с всесилни врагове, надмогване на хитри противници или спечелване на вълшебни предмети. Напротив, неговите приглушени тонове рисуват кадър след кадър тихите сцени на всекидневния живот на село, изпълнен с труд и неволи. А той е още по-омагьосващ поради своя традиционен характер, така далечен за западния зрител. Най-голямо внимание сюжетът отделя на приготвянето на храната, която удвоява и утроява значението си от просто задоволяване на непосредствените биологични нужди, което е било водещото в големия град, до най-изначалната форма на грижа за ближния и връзка с предишните поколения. Пъзелът от множество детайли и мълчаливи жестове, чужди на всяко словоблудство, неотменно се отразява в огледалото на най-съкровените и простодушни човешки грижи и мечти и тъкмо в това корейците са неоспорими майстори, както ни уверяват неведнъж тихите шедьоври на Ким Ки-дук и литературните вселени на писателката Шин Кьонг-сук.

Изображение: стопкадър.

Но все пак пътуването е на лице, макар и придобило странни измерения. А най-трудното изпитание от него се оказва тъкмо взимането на решение за това, как да изживееш живота си – да следваш лъкатушещия път на родителите си или да се отклониш от него на сто и осемдесет градуса, да спазваш строгите предписания на обществото за успешен живот или да изпълниш тази категория със собствено съдържание… 

Изображение: стопкадър.

По този начин, измежду избродираната дантела от малки детайли и наситени с аромат и усещане за автентичност природни картини, наднича големият въпрос за търсенето на смисъла и личната рецепта за живот. А за него лесни и готови отговори няма – тях всеки зрител открива сам за себе си.

Вашият коментар