Остров Чиндо – люлката на корейското традиционно изкуство

Остров Чиндо – люлката на корейското традиционно изкуство

На приблизително 10 000 км от България, в източна посока, до най-южната част на корейския полуостров, сгушен сред вълните на така нареченото Южно море, където среща си дават Жълто и Източно море, се намира живописният остров Чиндо. Макар и трети по големина в Корея, той не се отличава с особена популярност както сред чуждестранните туристи, така и сред местните, отстъпвайки на несравнимо по-известния остров Чеджу. Отдалечено от Сеул на стотици километри, а сякаш и на десетилетия време, това малко парче земя, пропито от дълговечни традиции, предлага коренно различен поглед към културата на Корея, отвъд безкрайните тълпи туристи, забързания начин на живот и напрегнатите пулсации на мегаполиса. Тук планините отекват в друг ритъм – ритъмът на гонгове и барабани, оризовите полета се поклащат от повея на протяжни песни, пренесени през вековете, а живописните заливи вдъхновяват калиграфските четки на поколения майстори.

Ако разлистим туристическите справочници, Чиндо е най-вече известен с породата кучета, носеща неговото име, която се отглежда на острова от незапомнени времена. И до днес в почти всеки двор на острова се разпорежда по един от опашатите приятели, прочути с легендарната си преданост. Множество местни истории разказват за смели и верни кучета чиндо, разделени от стопаните си и пропътували десетки километри, за да се завърнат при тях. Специално за съхраняване на породата е създаден център за отглеждане на чиндо кучета и тематичен парк, предоставящ им арена за демонстриране на многобройните им таланти.

Акробатично шоу

Едно от събитията, привличащо най-голям интерес, е ежегодното отдръпване на морето, при което се разтваря така нареченият „Вълшебен морски път“ между Чиндо и Модо – един от по-малките заобикалящи го острови, част от архипелага. Това явление е дало повод за множество легенди и поверия, най-известната от които е „Историята на баба Понг“, препращаща към далечния 15. век. Тя разказва за премеждията на жителите на острова, които били потопени в непрестанен страх от множеството тигри, господстващо над острова, и се видели принудени да се преселят на отсрещната земя. Но нещеш ли, без да искат, отпътували без баба Понг, оставяйки я на милостта на тигрите. Намерила се сама, смелата старица нощ и ден горещо се молела на Дракона, господар на морето, да я събере отново с близките ѝ. 

Статуя на Баба Понг

Чул нейните молитви,  Драконът се явил в съня ѝ с обещанието, че в началото на пролетта ще прокара дъга, дълга като мост между двете суши, по която да премине баба Понг. Така и сторил, но пътят се оказал твърде дълъг за изтощената старица и тя издъхнала по средата на дъгата, в ръцете на близките си, които се спуснали от другия край, но все пак доволна и благодарна, че отново е сред тях. В нейна чест и до ден днешен, в началото на март, когато се отдръпва морето, за да се разкрие чудодейната средморска пътека, местните жители изпълняват годишни ритуали и отправят молитви и благопожелания за своите близки.

Но най-вече Чиндо се отличава като същинска люлка на корейското народно изкуство, чиито традиции там се опазват и до днес. Общо десет от местните песни, танци и игри попадат в списъка с нематериално културно наследство на Корея, а някои от тях са записани и в златните страници на ЮНЕСКО. Една от най-известните версии на най-корейската песен „Ариранг“ също произлиза от острова, а нейната история и разновидности са проследени в специално създадения за това „Ариранг културен център“. Той е разположен в един от живописните заливи на Чиндо, а формата му следва извивките на традиционния барабан чангу, наподобяващ пясъчен часовник.

Въпреки огромния интерес и множеството изследвания по темата, няма окончателен отговор на въпроса за произхода и значението на „Ариранг“. Смята се, че името символизира красотата и духа на корейския народ, а историческите летописи разкриват единствено, че това е песента, която е успокоявала в края на 19. век разтревожения крал Коджон, видял в съня си срутването на портата Гуангуамун. „Ариранг“ се превръща в дума, тясно обвързана с корейската идентичност и начин на живот, и заема значимо място в корейското всекидневие, давайки името на редица списания и марки стоки от средата на миналия век.

Визуалните изкуства също се радват на дълбоки корени на острова. Сгушено в подножието на най-високата планина, насред приказна градина с езеро, се разполага ателието на големия майстор на четката от времето на династията Джосон (19. век) – Хо-рьонг, известен с псевдонима Сочи. Калиграфът кръщава ателието си „Унрим”, гората на мъглите, поради заобикалящите го мъгливи пейзажи, превърнали се във вдъхновение за свитъците му, а след него на същото място процъфтява творчеството на наследниците му в продължение на още четири поколения.

Не на последно място, Чиндо е дом и на внушителния Център за народна музика, кацнал по хълмовете на южното крайбрежие. В неговите терасовидно разположени сгради се помещават концертни зали за народна музика, репетиционни зали, изследователски център и стаи за настаняване със спираща дъха гледка. Това лято, в продължение на две седмици, той бе домакин на тренировъчна програма по традиционни барабани, в която участие взеха членовете на ансамбъл „Самулнори Со Йънг“. 

Към Центъра се отправяме следващия път!

Вашият коментар